Протокол за ядки: безопасно накисване, сушене и съхранение

Защо да накисваме ядките?

Накисването е проста, но важна практика, която променя хранителния профил на ядките:

Премахва се фитиновата киселина, която блокира усвояването на минерали. Активират се ензими и се подобрява храносмилането. Вкусът става по-мек, а ядките – по-лесно усвоими.

Как да се избегне рискът от плесени?

Накисване до 6–12 часа (не повече). В хладилник, не на стайна температура. Най-добре – в озонирана вода, която намалява гъбите и бактериите. След накисване → изхвърли водата и изплакни добре.

Сушене след накисване

Дехидратор: 40–50°C за 12–24 часа. Фурна: 50–60°C за 6–8 часа, с леко открехната врата през цялото време, за да излиза влагата.

Съхранение след сушене

Ядките се оставят да се охладят напълно. Съхраняват се в стъклени буркани с капак, в хладилник или фризер. Ако са смлени на брашно – мели се малко количество и се използва до 7 дни.

Фъстъци – не се препоръчват за консумация при онкологични заболявания

Съдържат:

Афлатоксини: висок риск от плесени, които произвеждат канцерогенни токсини.

Омега-6: във високи количества, усилват възпалителните процеси.

Алергичен потенциал: сред най-силните хранителни алергени.

Кашу – защо се ограничава

Фитоестрогени: съдържа умерено количество; при TNBC и други чувствителни състояния е по-добре да се избягва.

Анакардова киселина: в обвивката на ядката; дразнеща и възпалителна.

Хранителен профил: кашуто е богато на минерали, но има по-висок гликемичен индекс от други ядки.

Заключение: кашуто не е толкова категорично вредно, колкото фъстъците, но се ограничава особено при TNBC, заради фитоестрогените и възпалителния профил.

В приложената таблица са посочени времената, аз които се накисват съответните ядки.